В началото на радиорепортажа си за обществено-правната мрежа ARD журналистката Андреа Беер, която в момента е в България, представя горещата телефонна линия на „Анимус“ - неправителствена организация, която се грижи за жертвите на домашно насилие и в България.

От началото на пандемията зачестяват случаите на брутално домашно насилие, разказва репортерката. Неправителствените организации съобщават, че случаите на физическо и вербално домашно насилие в България са се увеличили с 80%. Апогея си това насилие достигна по време на локдауна от средата на март до средата на май миналата година.

Разказът на Светлана*

В този период 9 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори. Репортерката на ARD ни среща с една от тези жени, която в репортажа се нарича „Светлана“, но всъщност се казва другояче. Светлана разказва, че по време на локдауна нейният партньор бил особено раздразнителен:

„По време на пандемията разстоянията между неговите избухвания ставаха все по-къси. Преди да си тръгна, той почти всяка седмица брутално ме нападаше с думи.“

Партньорът на Светлана бил обсебен от желанието да упражнява власт над нея и постепенно я вкарал в състояние на пълна изолация - Светлана била принудена да продаде автомобила си и двамата се преместили да живеят в провинцията. Репортерката описва Светлана като крехка и ранима 31-годишна жена, която говори много тихо, с пресъхнала уста и потрепващи устни.

„Дребни, ежедневни неща се превръщаха в някакъв много сериозен и важен проблем, а той непрекъснато ме обиждаше по много грозен начин. После утихваше, след което цикълът отново се повтаряше,“ разказва Светлана.

"Държавата не прави нищо"

Андреа Беер обяснява, че макар да членува в ЕС, България не публикува официална статистика за домашното насилие. Колкото и да е цинично, броят се само умрелите жени. През 2020 година 25 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори, установява Мария Чомарова, директорка на фондация „Анимус“:

„Към този момент държавата не прави нищо. Държавата изобщо не гледа на домашното насилие като на обществен проблем. Самата ситуация на пандемия е кризисна и води до големи напрежения. Много хора реагират на тази ситуация по-скоро агресивно, отколкото тъжно,“ казва Чомарова.

Агресивни са най-вече мъжете, обяснява Милена Димитрова от „горещата линия“ на „Анимус“. 30-годишната психоложка от София добре познава мъките на отчаяните жени, чиито гласове чува по телефона. В условията на пандемия е много по-трудно от обикновено да се осигури сигурно убежище на жени, които са в опасност. Разходите се увеличават, защото трябва да се правят PCR-тестове, например, а местата за настаняване на такива жени открай време са прекалено малко. Дори в милионната столица София има само едно такова убежище със смехотворно малък брой места. Милена Димитрова обяснява:

„Хората имат нужда от това да бъдат изслушани и подкрепени, да получат съвет. Когато получат такава подкрепа, те вече имат възможност да си представят своето собствено бъдеще по различен начин и да предприемат нужните действия, за да се защитят.“

И след изборите едва ли нещо ще се промени

В края на репортажа си Андреа Беер припомня, че на 4 април в България се избира нов парламент. Но само малцина политици настояват за приемането на по-добри закони срещу домашното насилие. А това е тъжно, смята Мария Чомарова от „Анимус“, която обяснява:

„Има закон срещу домашното насилие, но той не работи добре. Бяха подготвени промени в закона, които са много добри, защото предлагат на жертвите повече сигурност и закрила на пострадалите.“

Точно от това има нужда и Светлана, която през януари най-после успя да се отърве от връзката, подложила я на такива изтезания. „В този момент на дива ярост от негова страна аз реших, че повече няма да търпя. И въпреки пандемията, въпреки че изобщо няма къде да отида, аз реших, че в този миг ще бъда силна и ще намеря път да се измъкна. И го направих,“ разказва Светлана пред репортерката на ARD. 

*******

Вижте и това видео на ДВ по темата: