1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Тайни" кредити от Китай: Как се заробват цели държави

1 април 2021

Китайските договори за кредити са просто заробващи. Те съдържат безброй капани, които ограбват държавния суверенитет на държавите-длъжници и прекършват политическата им воля. Така те стават играчка в ръцете на Пекин.

Снимка: picture-alliance/AP Images/Y. Shimbun

Единица с 12 нули - това е сумата в долари, която Китай е отпуснал като кредити на по-слабо развити държави. Договорите за тези милиарди са отчасти засекретени и съдържат силно заробващи клаузи, съобщават германските вестници „Ди Велт“ и „Зюддойче Цайтунг“. Те цитират международен екип от икономисти, който е анализирал над 100 такива договора на обща стойност близо 35 милиарда долара, сключени между Китай и 24 развиващи се държави. Тези договори последователно ограбват държавния суверенитет на кредитополучателите, прекършват политическата им воля и ги превръщат в играчка в ръцете на Китай, отбелязват двата вестника, цитирайки доклада на американските и германски икономисти, озаглавен „Как Китай раздава кредити“.

Както е известно, през последните години Пекин се превърна в главен кредитор на по-слабо развитите страни, включително и по линия на проекта „Един път, един пояс“, известен още като „Нов път на коприната“. Между 2008 и 2019 година Китай е отпуснал на въпросните страни близо един трилион долара кредити, изчисляват учените от Бостънския университет, които са част от международния екип. Сред държавите, получили най-големи кредити, са Пакистан, Венецуела и Ангола.

Изумително заробващи условия

Професор Кристоф Требеш от германския Институт за икономически изследвания, който също участва в цитираното проучване, казва пред медиите следното: „Китайските договори съдържат клаузи, които забраняват на кредитополучателя да оповестява условията на заема, а понякога дори и самото съществуване на подписан договор.“

Професор Требеш подчертава, че в случая не става дума за обичайните, класически договори за кредити, каквито сключват частни или държавни банки. Той смята, че някои от клаузите са „изключително странни“ и говори за „хибридни договори“, които съдържат елементи на частно и публично кредитиране.

Требеш е особено изненадан от условията за прекратяване на договора от китайска страна, вписани в такива договори. Пекин си запазва правото едностранно да прекрати кредитирането, например ако съответната държава прекъсне дипломатическите си отношения с Китай, или пък ако в тази държава се смени властта. При това положение длъжникът трябва да върне обратно цялата сума. В някои от договорите има дори клауза, че Китай може да ги прекрати едностранно, ако в самата КНР настъпят политически промени. Такива постановки на практика превръщат страните-длъжници в политически заложник на Пекин: ако не слушат, може да преживеят същинска финансова катастрофа. При това въпросните договорни клаузи преследват не само политически цели. В същото време те защитават китайските инвестиции в съответните държави и елиминират конкуренцията на други потенциални кредитори.

Близо една трета от договорите, анализирани в доклада „Така Китай раздава кредити“, включват, например, задължението кредитополучателят да държи парите в определени банки, на които китайските власти могат да наложат запор при неплатежоспособност на длъжника. Тази клауза осигурява още едно предимство на Китай в съревнованието с други потенциални кредитори.

Друг капан, който поставят тайните кредитни договори, които Китай сключва с по-слабо развити страни, е изричната забрана при неплатежоспособност да се търси посредничеството на така наречения „Парижки клуб“ – неформалната организация на държави-кредиторки, която помага за опрощаване и преструктуриране на държавни задължения. По този начин Китай си осигурява правото сам да преговаря с различни трети страни за преструктуриране на дълга в случай на неплатежоспособност на длъжника – и така да се добере до условия, които са по-изгодни за него и по-неизгодни за длъжника.

Агресивно поведение

Китай с радост отпуска пари, но не без заробващи условияСнимка: Reuters/Petar Kujundzic

Вестник „Зюддойче Цайтунг“ пише в обобщение: „Въпреки това за много страни сделките с Китай си остават привлекателни. На тези страни им липсват основна инфраструктура, капитали и инвеститори, които са готови да поемат съответните рискове. А Китай е готов – и предлага нещо, което другите инвеститори не предлагат. За сметка на това обаче налага ограничения.“

А вестник „Ди Велт“ коментира съмнителните китайски кредитни практики с една препратка назад към историята: „Времената на неравноправните договори са се запечатали дълбоко в историческата памет на китайците. От средата на 19 век до началото на Първата световна война европейските колониални сили принудиха слабия китайски император да отвори страната за западни гешефтари и дори да им отстъпи територии като Хонконг и Макао. Днес за всеки китаец тези времена са „епохата на униженията“ – тъкмо там се корени и самочувствието, дори агресията, характерни за днешните китайски властници на международната сцена. Китай вече сам е станал велика сила и прониква икономически дори до най-отдалечените кътчета на света. Специално на по-слаборазвитите страни днес Пекин диктува договори, които спокойно можем да наречем „неравноправни“. И такова определение би било дори прекалено меко.“

*****

Вижтеи това видео на ДВ:

Какви цели преследва Китай в Португалия?

03:11

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ