1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво се крие зад скъпотията в България

16 март 2023

Преди дни от "Лидл" обявиха, че някои техни продукти в България са по-скъпи, отколкото в Германия. Но и в други магазини се наблюдава нещо подобно. Защо? Дали причината е спекула, скъпа енергия или нещо по-голямо?

Жена пазарува с количка в магазин в България
Снимка: BGNES

Яйца, прясно мляко, кашкавал - това са продуктите, които в българските магазини на "Лидл" са по-скъпи, отколкото в магазините на веригата в Германия. А цените на киселото мляко, слънчогледовото олио, пшеничното брашно, захарта, свинските гърди с кост и краставиците в България се доближават до тези в Германия. За това съобщи миналата седмица самата търговска верига. По този начин тя изпревари българските власти, които се очаква да обявят предизборно данни за цените. През миналата година те просто проспаха ръста им.

Оказва се, че в магазините на "Лидл" в България цената на едно яйце със среден размер при различни разфасовки е 45 стотинки и 50 стотинки, докато равностойността на едно яйце в Германия е 39 стотинки. Ако в България кашкавалът от една и съща марка върви по 16,50 лв., то в Германия той струва едва 13 лева. Прясното мляко с масленост от 3,5% струва 2,59 лв. в България и 2,25 лв. в Германия. А бройката краставица, която е сред най-поскъпналите хранителни продукти, върви на българските щандове за 2,69 лв. - почти като цената в Германия. 

Защо обаче цените в България са толкова близки до тези в богата Германия, а някои са дори и по-високи? И дали подобна ситуация не е признак, че целият пазар в България не успява да функционира нормално?

Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" обяснява следното за поскъпването: "Около две трети е внос на инфлация, а една трета е национален принос. Това, че се развихри такъв обществен дебат е радващо, защото обществото се опитва да се пребори със собствения принос. Като че ли се усеща, че в България не става дума само за общата тенденция в Европа и света, а за нещо повече от това", коментира експертът пред ДВ.

Няколко причини за високите цени

Според Николов огромната част от българите мислят, че проблемът с цените най-вероятно е причинен от спекула. Експертът обаче смята, че обясненията трябва да се търсят другаде: "Първо намаля предлагането на стоки по най-различни причини, в това число и на храните. Насложиха се много фактори, като се започне от пандемията, а след това и войната. Те доведоха до по-малко производство, скъсани вериги за доставки, несигурност и объркване. Резултатът е, че в момента има много по-малко краставици на пазара, отколкото през миналата година по същото време." 

Другото обяснение за рязкото поскъпване на хранителните стоки е, че българският пазар не е достатъчно свободен и че има картелни споразумения на различни нива и доминиращи структури, които диктуват цените. "Ние не знаем какво става надолу по веригата, преди тази стока да стигне до супермаркетите", предупреждава Николов. Сред факторите, които влияят върху пазара, той нарежда и несигурността, заради която част от търговците се презастраховат с ръст на цените.

На фона на рекордното поскъпване, служебното правителство обяви миналия месец, че ще пусне специален сайт за актуални данни за цените от производителя до магазина. Междувременно в популистката кампания срещу спекулантите бяха хвърлени Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), а в последните дни се активизира и прокуратурата. Тя поиска информация за предприетите мерки срещу поскъпването от няколко институции. Странно е, че сред тях липсва най-важната за регулацията на пазара - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).   

КЗК - институция за лична и партийна употреба?

Властта на КЗК и способността ѝ да влияе върху ценообразуването, пазара и бизнеса в България са безпрецедентни. От 7 години тя се управлява от Юлия Ненкова, чиято кариера в последните две десетилетия е тясно свързана с ГЕРБ и Столична община. Шефката на КЗК е и майка на дългогодишния депутат на партията Александър Ненков. В седемчленния регулатор, освен представители на ГЕРБ, има и такива на БСП, ДПС, както и на несъществуващите вече Реформаторски блок, Патриотичен фронт и БДЦ-Народен съюз.     

"Не съм видял КЗК и правителството нито веднъж да седнат на една маса за цените", посочва председателят на Асоциация "Активни потребители". "Всъщност аз не съм видял КЗК публично през целия този разговор за цените, който продължава вече повече от месец", добавя Богомил Николов. Единственото, с което институцията се е отчела досега,според него, е санкцията към "Лукойл" от близо 68 млн. лева. Той определя това като отдавна чакан и правилен ход, макар и глобата за руската компания да не е в максималния размер, позволен от закона.    

През 2021 в последните си дни управлението на Борисов награди членовете на КЗК за тяхната изпълнителност, като увеличи мандата им с две години. Президентът Румен Радев, от своя страна, не наложи вето върху решението на депутатите. "Ако го беше направил, Народното събрание нямаше да разполага с време за прегласуване на текста и той щеше да остане за следващия парламент", коментира бивш служител на КЗК, който пожела анонимност. 

Какво точно става на пазара?

"Във Франция Макрон извика представители на търговските вериги на разговор и някои от тях казаха, че ще продават без печалба. Защото ситуацията е особена", посочва експертът. Според него в същото време в България КЗК не смее да свърши работата си и да се намеси. "Мисля, че има политически проблем, страх от това търговските вериги да бъдат натиснати", обяснява той. Големите вериги в България са предимно германски и дори "Карфур" не успя да пробие в България, отбелязва бившият служител на КЗК.

"В последните години, откакто Ненкова е председател, КЗК работи изцяло политически." Въпреки това, според експерта, тя разполага с капацитет да направи хоризонтален и вертикален анализ на пазара и да посочи пред обществото къде е проблемът с цените.

Фаворизирането на КЗК и политическите зависимости на членовете ѝ неотдавна доведоха до безпрецедентен казус и в телекомуникационния сектор. Преди няколко месеца два от трите телекома в страната съвместно настояха антимонополният регулатор да започне проверка и да ограничи разрастването на третия им конкурент. Случаят е особено чувствителен за институцията, тъй като именно тя стои в основата на експанзията.

Предисторията е следната. През 2018 КЗК спря сделката на фонда Пи Пи Еф груп на покойния Петер Келнер с медийната група "Нова" със скандални мотиви. След по-малко от година тя я разреши, но вече за друг купувач - близките до тогавашната власт братя Домусчиеви. При управлението на новите собственици високият пазарен дял, който се сочеше от КЗК като причина за блокирането на сделката с чешкия магнат, нарасна още повече. По това време от телевизионния пазар за пипълметрия по странен начин бе изтласкана и международната компания "Нилсен" в полза на българската "ГАРБ". А след продажбата на медийната група "Нова" през 2021 на "Юнайтед груп", в чиито активи влизаше и най-големият телеком в страната, пазарната експанзия, която през 2018 бе разтревожила антимонополния орган, се задълбочи допълнително и необезпокоявано с изричната му благословия.         

От краставиците до медиите

Възможно обяснение за подобно поведение на КЗК е, че се подкрепят пазарни участници, разполагащи с политически гръб за сметка на други. Апропо, медии в Сърбия, където "Юнайтед груп" е основана, обвиняват компанията, че се представя като собственик на актив, който всъщност принадлежи на политик от опозицията. От фирмата отхвърлят твърденията. Медийната история от последните 30 години на България изобилства от случаи на използване на подставени лица и професионални фидуциари като доверени лица на крайните притежатели. И въпреки това последните големи размествания на медийния пазар в България не бяха последвани от задоволителен отговор на въпроса кой стои зад тях. Както и дали те имат отношение към списъка "Магнитски".

Нещата в България всъщност не се различават кардинално, независимо дали става дума за цени на краставици и ток или за медийния пейзаж. Решенията все опират до корумпирани политици, зависими регулатори и институции без авторитет. И никой не бива да се изненадва, ако често нагарча. Независимо дали е от цените в супера, от яйцата и доматите в салатата или от онова, което дават по телевизията. 

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Моите домати. От моята градинка пред блока в София.

04:35

This browser does not support the video element.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ