1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Около Радев стана пусто и студено. Като в сибирска степ.

23 януари 2023

Радев изглежда безпомощен, самотен и объркан. Около него стана много пусто и студено, като в сибирска степ. Коментар от Александър Андреев:

Румен Радев; архивна снимкаСнимка: Jakub Porzycki/NurPhoto/picture alliance

След като обяви за "поръчкова" статията в авторитетните европейски издания "Ди Велт" и "Политико" (отбелязана и в "Гардиън"), българският президент Румен Радев бързо стана положителен герой в руските медии, които го приветстваха със заглавия като "Президентът Радев се обяви против доставката на оръжия за Киев".

В този момент един наивен читател би се запитал: Защо този господин обръща гръб на номиналните си партньори и съюзници в лицето на глобалния Запад и подхранва с удобни цитати номиналния си противник Русия, която води кървава агресивна война срещу Украйна? И защо хем повтаря, че това не било "война на ценностите", хем не изговаря най-логичното следващо изречение: че това е мръсна окупационна война, в която мрат все повече и повече хора? И специално агресорът наистина не мисли за никакви ценности.

В състояние на обърканост и самота

Всъщност българският президент не знае какво точно иска да каже. На него му се ще да погали под брадичката онези навярно милиони хора в България, които не могат да преглътнат мисълта, че Путин е луд за връзване, а наежената му военно-политическа конструкция трябва начаса да бъде демонтирана. Така че, вместо с ясни слова да обясни на тези хора за какво става дума и да направи категоричен жест към съюзници и партньори, българският президент се оплита в някакви противоречиви литературно-философски тълкувания и препратки тъкмо към автора, предусетил по най-гениален начин появата на диктатори като Путин и неговата заплашително скърцаща машина за производство на лъжа и смърт.

Всъщност Румен Радев е твърде безпомощен. Румен Радев е самотен. Румен Радев е изоставен и самоизоставил се. Глобалният Запад го гледа с все по-голямо подозрение (достатъчно е да споменем многобройните публикации, които го наричат "проруски"), а вътре в страната той е на нож както с политическата си създателка БСП/Нинова, така и с политическите си "създания" ПП/Петков/Василев. След краткия период на разведряване, сега Борисов отново му е опонент. Една част от българското общество го смята за проводник на руски интереси и в гнева си го нарича с обидни имена, но всъщност г-н Радев прилича по-скоро на политик и държавник, останал без никакъв друг ресурс, освен плоскословен популизъм, обслужващ определена електорална клиентела. До безпагонното рамо на бившия генерал вече не се виждат никакви съюзници и съмишленици. Той сякаш дори съветници няма, защото ако имаше компетентни и загрижени за страната си външнополитически сътрудници, те щяха да го измъкнат от състоянието на обърканост и самота. Защото около г-н Радев изглежда много пусто и студено, като в сибирска степ. И кой знае защо човек се сеща за глупавите филми за зомбита, които само приличат на човешки същества, но всъщност са просто сенки, блуждаещи в пустошта.

Какво би трябвало да направи Радев

Разбира се, Румен Радев не е зомби. Той е законно избран държавен глава на Република България, който по конституция олицетворява единството на нацията. И според логиката на основния закон би трябвало да се погрижи за това единство, но не с безсъдържателни пацифистки размишления, а с решителни държавнически действия. Той би трябвало ясно да обясни на българските гражданки и граждани, че Русия води окупационна война срещу Украйна, а България, не само като член на НАТО и ЕС, но и като държава с респект към международното право, е длъжна да заеме недвусмислена позиция и да помогне както може на нападнатата Украйна, защото утре може и сама да се нуждае от помощ.

Александър АндреевСнимка: DW/H. Mund

Румен Радев може да си осигури достойно място в новата българска история, ако направи и още една смела крачка: ясно да подкрепи за изборите онези партии, които желаят промяна, които искат да реформират прогнилите структури в България и да възвърнат доверието на партньорите от ЕС и НАТО, така лековерно (по-скоро крадливо) проиграно през второто десетилетие на 21 век.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ