1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо не пуснаха България в Шенген: разговор с Весела Чернева

8 декември 2022

"Очевидно става дума за липса на видими усилия от българска страна за преодоляване на конкретни проблеми. Разликата с Румъния е видима", коментира Весела Чернева след решението България да остане вън от Шенген.

Весела Чернева
Весела ЧерневаСнимка: BGNES

ДВ: Австрия и Нидерландия блокираха приемането на България в Шенген.  Колко тежка е тази оценка за българската политическа класа?

Весела ЧерневаСъгласна съм, че става дума преди всичко за оценка на политическата класа и на нейната амбиция да започне да действа, а не само да говори. Още при приемането си в ЕС през 2007 година България обеща, че ще се справи с проблемите си с върховенството на закона. Впоследствие и заради Шенген през 2011 година бяха повторени тези обещания. Но очевидно има страни членки, които продължават да не са убедени, че се предприемат действия. Най-малкото, което България трябва да направи, е да започне да прилага промените, които са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.

ДВ: Политици, бизнесмени, включително и служебният премиер заговориха за ответни мерки срещу Виена и Хага. Реалистични ли са те?

Весела Чернева: Не виждам защо цялото общество трябва да плаща цената за провала на българските политици. Истината е, че в момента, в който ние започнем да налагаме вето и да се държим "по унгарски", ответните действия няма да са в полза на обществото. Виждаме как се действа по отношение на Унгария - има милиарди, които са замразени. В момента, в който ние започнем да говорим за бойкот, това трябва да се отнася и до големи фирми като "Лукойл", които също имат регистрация в Нидерландия.

ДВ: Критиците на решението казватче в Нидерландия и Австрия то е взето по вътрешнополитически причиниВиждате ли основание за подобна оценка?

Весела Чернева: Има го и този елемент. Притокът на търсещите убежище от Северна Африка и Близкия изток се е увеличил. Голяма част от тях идват през т.нар. Западнобалкански маршрут. Една малка част - смята се, че не са повече от 5-6%, идват и през България, но очевидно това не е основното притеснение. Ако бяха тези 5%, вероятно можехме да обясним на Нидерландия какви мерки ще вземем.

Позицията на Нидерландия е последователна от 2011 година насам. Очевидно става дума за липса на видими усилия от българска страна за преодоляване на конкретни проблеми. Разликата с Румъния е видима. Към Румъния те са много по-благосклонни, защото Румъния направи много по-големи стъпки. Там политическата класа не е защитена от съдебно преследване, както в България. В този смисъл Румъния може да не е покрила всички условия, свързани с върховенството на закона, но показва положителна тенденция. В България перспективата не изглежда добре. Това казаха и нидерландски депутати.

ДВ: Хърватия, която се присъедини към ЕС чак през 2013 година, бе допусната в Шенген. Тя ще стане член и на еврозоната от 1 януари 2023. Как да тълкуваме това?

Весела Чернева: Има различни кръгове на интеграцията. На в колкото повече кръгове е член една страна, толкова по-близка е тя до вземането на решения от всякакъв характер. Не е добре за България да остава в периферията на европейската интеграция.

ДВ: Какво трябва да направят българските политици, освен да сформират правителство?

Весела Чернева: Много е важно да сформират правителство, което има реформаторски дневен ред. Много е важно това правителство да има доверието на нашите партньори в ЕС. Както и да се вкарат възможно най-бързо законите, които са условия за Плана за възстановяване. Те са основополагащи за нов тласък в съдебната реформа. В крайна сметка това би било началото на едно усилие, което България трябва последователно да полага - да изчисти своята институционална и политическа слабост, която ние наричаме "завладяна държава".

ДВ: Опасявате ли се, че след днешното гласуване антиевропейските настроения в България може да се усилят?

Весела Чернева: Възможно е, ако българските политици решат да прехвърлят отговорността върху Брюксел. България не е изключение, това се прави в много страни - когато има ползи, политиците си приписват успехите, но когато има лоши новини, казват: "Те са виновни".

Според мен българското общество разбира тези критики на Нидерландия и Австрия, защото борбата срещу корупцията и несправедливостите са притеснения и на българските граждани. В този смисъл мисля, че едно по-внимателно вглеждане в състоянието на върховенството на закона в България е съюзник и на българското общество. Трябва да се надяваме, че българските политици ще разберат този знак и ще предприемат съответните действия, за да може да се преодолее тази криза на доверието към България.

Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика и директор на софийския офис.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ